Местни жители, държани в перманентна несигурност заради разширяването на мина за въглища
Автор: Клаудия Чиобану
Жителите на Бели бряг, Старозагорска област, са поставени в несигурна ситуация, очаквайки всеки момент да бъдат изселени от домовете си, за да направят път за разширяването на мина, която захранва най-големия въглищен комплекс- ТЕЦ Марица Изток.
“Живея в това село от раждането си, вече 70 години. Много ми е мъчно и ме боли , че ще трябва да се разделя с малкия си дом тук,”- казва Петър Тенев, един от селяните.
“Толкова е трудно, че не мога да говоря за това, понякога думите не достигат,” – казва сивокосият мъж, а очите му се навлажняват и ъглите на устата му се отпускат, преди да ги стисне в опит да предотврати сълзите.
Близо стотината жители на малкото селце са наблюдавали десетилетия наред, как мините, осигуряващи въглища за трите завода в Марица Изток, са напредвали към техните домове, разрушавайки по пътя си близките села и постепенно поглъщайки обработваемите земи и пасища в района.
Минните операции са вече толкова близо, че хората казват, че шумът и миризмите им пречат да спят през нощта.
Села, страдащи от безсъние
Безсънието може да се дължи и на стреса, на който хората са подложени, в очакване домовете им да бъдат разрушени и на несигурността; къде ще отидат да живеят? Дискусиите за експроприирането на Бели бряг започнаха преди две десетилетия, а премахването на селото трябва да бъде завършено до 2023 г. Но до днес съдбата на селяните остава несигурна.
“През последните години натискът от мините се отразява и на нашето здраве и психическо състояние. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо,” – казва Тенев.
Комплекс “Марица” е собственост на държавната компания “Български енергиен холдинг” (БЕХ).
Докато при случаите на по-ранни изселвания на други погълнати от мината села, хората са получавали достатъчно пари за изграждане на къщи, от които са доволни и днес, когато става дума за Бели бряг, компенсациите, предложени сега от рудник “Марица изток”, който отговаря за преместването, са разочароващи.
Холдинга няма планове да подпомогне преместването на жителите на селото или да осигури алтернативни жилища, така че от жителите на Бели бряг се очаква да намерят и закупят нов имот самостоятелно. Но те не могат да си позволят това, тъй като оценителите, наети от миннодобивната компания, считат повечето домове в Бели бряг за „разнебитени“, което означава, че предлаганото обезщетение е ниско, въпреки че домовете и градините са разположени в някога проспериращо село. В същото време имоти в околните села са много по-скъпи.
“Така затварят кръга. Те не искат да построят нови къщи за нас, нито пък ни предлагат компенсация, която да ни позволи да си построим нови домове,” – казва още един от жителите- Желязко Желязков.
“Това е един вид изтезание: губим цялата си прехрана: нашата земя, нашият дом, нашият начин на живот.”
Желязков се оплаква още, че нито миннодобивната компания, нито правителството са се ангажирали да преместят местното гробище, където се намират останките на предците и членовете на семействата на хората от селото.
В една застаряваща общност като Бели бряг уважението към мъртвите би било сигнал към обществото, че техните нужди са взети под внимание. По тесните улички на тихото село лицата на мъртвите гледат от плакати, които съобщават за смъртта им , залепени на всяка порта, светлинен стълб или автобусна спирка, сякаш мъртвите все още чакат решение.
Надежда в медиацията
Въглищните гиганти все още са крале в България, така че местните жители са се научили да не търсят помощ от правителството. Те възлагат техните надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Банката, която финансово подкрепя Българския енергиен холдинг и минния комплекс, има свои социални и екологични стандарти. Тъй като ЕБВР е многонационален кредитор, понякога тези стандарти са по-високи от националните.
ЕБВР предостави два кредита на Български енергиен холдинг в облигационни акции през 2016 и 2018 г., като част от усилията на банката са насочени към подпомагане на приватизацията на държавните комунални услуги и за преструктуриране на големи, неефективни компании. По-пряко свързана със ситуацията в Бели бряг, е и безвъзмездна помощ отпусната от ЕБВР за мините на Марица Изток (компанията, пряко отговорна за изселването), като част от по-голяма субсидия за извеждане от експлоатация на атомната електроцентрала в Козлодуй. Макар че субсидията бе номинално предвидена за повишаване на енергийната ефективност на минните дейности, на практика тя беше използвана за закупуване на нови багери за мините.
Тъй като стандартите на ЕБВР относно релокация посочват, че разселените лица следва да постигнат подобряване, а не влошаване на стандарта си на живот – жителите на Бели бряг се обърнаха към механизмите за обезщетяване на банката, за да се оплачат от практиките на минната компания. Жителите на селото твърдят, че сумите, предлагани от компанията – резултат на оценки, направени от специалисти, които жалителите смятат за субективни, тъй като всички са работили за Марица Изток в миналото – са недостатъчни за закупуването на нови жилища в региона.
“Предложената цена сега ме оставя на улицата, не мога да си купя нищо с нея,” – оплаква се Ирина Петрова, която живее в Бели бряг със съпруга си и дъщеря си- тийнейджърка. “За да получат прилична къща, ще трябва да взема ипотечен кредит. С парите, които дават, може да се закупи само развалина- на практика, само парче земя.”
“Но тегленето на кредити ще ни обремени с допълнителни плащания по него. А ние имаме дъщеря, която ще трябва да изучим, ако реши да постъпи в университет. Трудно е да се обясни всичко. Мините искат просто да си тръгнем тихичко, без да се оплакваме и да си ги оставим да копаят.”
В момента банката играе ролята на наблюдател и посредник в процеса на договаряне между местните и минната компания, който започна миналата година и все още не е постигнал задоволителни и справедливи за хората резултати
“Планът за презаселване, предложен от мините, е глупост,” – твърди Генадий Кондарев от българската НПО “За Земята”. “Компанията използва пазарноориентирана методология, която значително намалява цените на домовете в Бели бряг и предполага, че апартаменти в близките села, където стандартите са много по-ниски, имат същата стойност като къщи с двор и следва да се считат за справедливи алтернативи.”
“Но справедливо би било , компанията или да изгради за хора домове равностойни на сегашните им – и това е правено от българската държава в миналото, когато мините в този регион са се разраствали – или да компенсира селяните с достатъчно пари, за да гарантира изграждането на подобни имоти.”
В своя проект за Национален план за енергетиката и климата, който неотдавна беше представен на Европейската комисия, България твърди, че има запаси от въглища за още 60 години и че със сигурност няма да спре използването на изкопаемо гориво преди 2030 г., твърдейки, че ресурсът гарантира енергийната сигурност на страната.
Истината обаче е, че България може да си позволи да запази добива на въглища, само защото голяма част от разходите свързани с този бизнес не се признават от държавата. Вместо това те се прехвърлят тихомълком върху общности като Бели бряг.
ЕБВР, която е публична банка на Европейския съюз, трябва да обърне специално внимание на начина, по който този спор се развива. Банката трябва не само да се придържа към целите на ЕС в областта на климата и да прилага стандартите за въгледобивната индустрия в целия ЕС, но също така трябва да обърне внимание и на изискванията за презаселване, които в този случай са явно неспазени.
След като отпусна пари за финансиране на нови багери за рудниците в Марица Изток, ЕБВР следва да се погрижи хората от Бели бряг, чиито земи ще бъдат унищожени с тези машини, да не останат на улицата. И като цяло би било добре ЕБВР да избягва подобно бъдещо подпомагане на бизнеса с въглища.
